CELTIC CALENDAR

A juxtaposition of the Celtic folk calendar and the system of customs of the Thracians and proto-Bulgarians. A conclusion on their mutuality is made.

Напоследък добиха известност изследванията върху древните българи и техния прастар календар – датиращ от 4768 г. пр. Хр. Българският календар е слънчев. Астрономическата година започва от най-късия ден, денят на зимното слънцестоене – Игнажден. Гражданската нова година се е чествала в деня на пролетното равноденствие – 22 март (Петльовден). Лятното слънцестоене, най-дългият ден в годината и днес се отбелязва като Еньовден, ден на билките. Всяка година от 12-годишния кръговрат, както и всеки месец от годината носят имена на животни, тясно свързани със земеделските традиции на българина.
Но има и празници, дълбоко залегнали в народностното ни съзнание, които нямат нищо общо с гореспоменатия календар. Те са наследство от по-старото население на нашата страна – траките. Но защо го наричаме келтски?
Пътят на историческата наука никога не е бил лек. Често тя е ставала жертва на заблуди, дължащи се на неправилно тълкуване на историческите паметници или на политически фалшификации. Последното е характерно за историографията на народите, които задълго са загубили своята независимост. На нас, осъзнатите българи, до болка са ни познати великоруските тези за славянския ни произход и за незначителната роля на „номадите-тюркобългари“ в етногенезиса на народа ни. Редно е най-после да преосмислим мястото на траките в индоевропейското семейство и народностната ни идентичност. Антиевропейските сили имат интерес от изкуственото разделяне на древните и съвременните народи на Европа, което да оправдае сегашното ѝ варварско разделение.
Преглеждайки литературата за културно-историческото наследство на келтските народи, с учудване констатирахме факта, че то не се различава съществено от това на траките. Стилът на изработване на метални украшения и съдове не показва различия при келти и траки. Това кара западните автори да смятат, че келтските владетели са си доставяли богато украсени златни и сребърни съдове от тракийските земи. Но приликата е толкова поразителна, че ирландски гражданин при посещение на Националния исторически музей – София е познал в тракийска огърлица известна находка от своята далечна келтска страна. Не само това, разбира се. Близки са още вярванията, представите за отвъдния свят, погребенията, заравянето на оброци (обичаят Герман) и много други неща, включително и гайдите.
Но да се върнем към празниците по келтския календар. На първи май е празникът на Белтене (ярък чудесен огън). Както подсказва името му, на този ден се пали огън, който според вярването трябва да измоли топлината на Слънцето. Белтене се приема за начало на топлата част на годината, на пашата на добитъка. У нас 1 май не е свързан с името на определен народен празник или обичай, но на тази дата масово се провеждат панаири и сборове, пиршества и увеселения на открито. За българина началото на май е разцвета на пролетта и началото на активната стопанска дейност. Гергьовден, денят на овчаря – 6 май, потвърждава смисъла на Белтене. Той е за нас и ден на храбростта, на войската, защото в образа на св. Георги е въплътена представата за воина-конник на индоевропейските народи за тракийския Херос.


Релефно изображение на тракийски конник (Херос)

Следващият календарен празник е Лусанад – 1 август. Той се свързва с края на жътвата. Това е време на бурите, едно начало на есенното захлаждане (Луг – гарван на келтски, символ на тъмните сили). У нас той съответства на Илинден – 2 август. Този празник е на името на св. Илия, зад което се крие езическата представа за бога на бурите (при келтите – Таранукнус, от таран – гръмотевица). „Тези имена разшифроваме чрез „илиу“ – „островът на блажените“, „елия“ – „мълния“, „илулянке“ – „змия-светкавица“ и хуритското божество Алийан-Бал…“ (П. Цонев). С подобен смисъл е и името на следващия празник – Преображение (20 август). Под това се разбира трайно захлаждане на времето.
Келтската Нова година се отбелязва на 1 ноември – Самаин. Това е началото на зимното застудяване, граница между топлата и студената половина на годината. В този смисъл той съответства на Димитровден (8 ноември). Двойното деление на годината въз основа на двете ключови дати – Гергьовден и Димитровден, е било дълбоко залегнало в стопанската култура на българина до близкото минало и води началото си от келтския календар. Периодът от Гергьовден до Димитровден е имал своето стопанско-правно значение – за това време са се наемали овчари и ратаи.
Но праникът Самаин има и духовно измерение. Вярва се, че на границата между двата годишни периода времето и пространството замръзват, и вратите между земния и отвъдния свят се отварят. Празниците, свързани със Самаин продължават през целия ноември и са посветени на паметта на прадедите. У нас техен аналог е Голямата задушница, отбелязвана на 11 ноември.
Описаните келтски празници и днес се честват в Ирландия, и то както се забелязва: през три месеца, на първо число от месеца. По тази логика би трябвало да има празник и на 1 февруари, но за такъв не се споменава. У нас същите празници са изместени по дати и съчетани с православните, поради отричането им от църквата като езически, в миналото.
Какво се забелязва в келтския календар? За разлика от българския, който е слънчев, за него може да се каже, че е климатичен, т.е. създаден въз основа на закономерната промяна на времето през годината. Както е известно в метеорологията времето следва със закъснение хода на движение на Слънцето по небосвода. Най-късият ден в годината е 22 декември, но най-големи студове настъпват през януари и февруари, а след най-дългия ден (22 юни) идват юлските и августовските горещини. С това си качество келтският календар е изключително практичен за организацията на селския труд. Той и българският хармонично се допълват в стремежа си към изясняване на природните закони. Посредством празниците по двата календара българинът е успял да съхрани стопанската и духовната култура на своите прадеди – древните българи и траки. Ето защо не работникът или буржоата, а именно селянинът е носител на националните традиции – в България и цяла Европа.