THE MAN AND THE SOCIETY

A reflection on the role of man and woman, on the patriarchal family, on the rising of Man and the worth of life.

Ако търсиш бог, търси го в човека“ (алианска мъдрост)


Човекът е част от Вселената, която е творение на Тангра. Почитайки родните сили, той трябва винаги да помни, че е част от тях и че природосъобразният начина на живот е условие за духовното му въздигане. Според обичаите на памирските народи, родствени с древните българи, човешкият живот се измерва с дванадесетгодишния Юпитеров цикъл. Когато мъжкото дете навърши 12 години, става момък, на 24 години – мъж, и на 60 години (голям юпитеров цикъл) – старец. При навършване на един слънчев месец, 12 години и при женитба колобърът ритуално му обръсва главата, оставяйки му на темето кичур коса – чембас (Петър Добрев).
Мъжът и жената са допълващи се, а не съревноваващи се същества.
Ръстът и силата се проявяват напълно в мъжа и по-слабо в жената. За нея се съди по рода, от който произхожда. Това е изразено в поговорката: „Момък на бой и мома от сой“. Родът има голямо значение в представата на българина за човека. „На еди-кой си род се метнало“ казват за подрастващото дете. Това особено важи за капанците. Те са коренното население от Разградско, преки потомци на Испериховите българи. В стила на техния консерватизъм е било да не се сродяват с други етнически групи и даже български общности. Това е белег за съзнание за благороден произход. Подобно чувство на превъзходство е било присъщо и за котленци, считащи се за „боляри хора“. Патриархалното семейство е богоустановено. Мъжът е призван да се грижи за прехраната на семейството, а на жената мястото ѝ е в къщи – да ражда и възпитава децата. По тази причина в древното българско общество мъжът е притежавал недвижимата собственост, а жената е имала право да притежава само движимо имущество, и това е било в сила до „модернизацията“ на българското общество. Животът е дар от Тангра и към него се отправят пожелания за дълголетие. Древните българи са държали на почитта към мъртвите. Във всички надписи на погребални урни пише: „Почитай праха/тленните останки на…“
Животът е борба, която започва вътре в човека. Да победиш себе си означава да не робуваш на страстите, а да подчиниш живота си на волята. Да достигнеш една вътрешна подреденост на Духа, с която ще се доближиш до съвършенството. Отношението към живота ясно е изразено в знаменитите надписи на Кан Омуртаг от Търновската колона: „Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за него…“ Същото е изразено и в поучението на Железния баща: „Славата отлита, вовеки остава само спомена за делата. Човекът идва и си отива, и винаги след него идва друг.“ Смисълът на живота е съзиданието. На това Кан Омуртаг е държал през цялото си царуване – развил е огромна строителна дейност и е водил пълноценен духовен живот. Наследявайки от баща си Кан Крум една империя, той се е борил.