THE NAME OF TANGRA

Interpretation of the name of Tangra and its notional significance to Bulgarians are presented.

Името Тангра е споменато в един каменен надпис от Мадара: „Кан Ювиги Омуртаг е от Бога владетел… беше… и направи жертвоприношение на Бога Тангра.“ То се среща и в писмени извори на волжските българи.
Тангра е най-старата индоевропейска дума за Бог. В Шумер небесните богове са носили общото название Дингир и то преминава в асирийския пантеон като Тангра. В тюркските езици звучи като Тенгри или Танръ. В Тибет духовниците се наричат „хора на Тингри“. В най-древните езици думите Тан, Ан, Ен или Ин означават небе, така че Тангра се отнася за небето. Мълния на съвременните памирски езици е Тангра, в английския – Тандър, а в немския – Донер. Кимрите, малък келтски народ на британските острови, наричат Бога Тингор.
Но ние знаем, че Тангра се отнася и за Слънцето. В детската поговорка: „Ринги, ринги, рае, наш петел играе“ първата част е на древнобългарски и се превежда така: „Изгрява, изгрява Слънцето“. Рае е Слънце, както е добавката към името на египетския бог Амон Ра, въведена след хиксоските нашествия през XII в. пр. Хр. Слънце означават и българските имена Райко и Райна. В японския език думата за Слънце е Танайа, а в корейския Бог е Тангун. Тези думи несъмнено са останали от езика на хунорските племена, основали Япония и Корея.
Индоевропейските народи винаги са свързвали божествеността с Небето, Слънцето и Мълнията. Ето защо тези понятия са вградени в първобългарската дума за бог – Тангра. Защото и самата дума Бог би трябвало да е свързана с небесните явления. В келтския език откриваме нейни подобия – Богел (простор) и Боген (дъга).
Според някои изследователи, Тангра би трябвало да се транскрибира като Ден Грее.
Но Тангра не е единствената прабългарска дума за Бог. В „Джагфар тарихи“ е отбелязано, че върховният бог на синдийците (памирските българи) е Тангра или Тара. Тази двойственост ни насочва към келтския пантеон, където богът – гръмовержец е наричан както Тингор (Тандър), така и Таран (Таранук). При германските народи той носи имената Донер и съответно Тор. Тази особеност доказва нордическия произход на тенгрианството, и това ще изясним в следващите раздели.