AT THE BEGINNING OF THE SPEECH

The scriptic marks have cosmogonic and magic significance and have an important role for the conservation of the cultural heritage. Their sacral and hermetic roles are outlined.

Най-древните свещени писмени знаци са руните – ъгловати символи, изписвани с вертикални и наклонени черти. С руни са писали германските народи, източнокелтските народи – древните българи и кимери, етруските, също и някои неиндоевропейски народи – енисейските тюрки, чувашите, иберите, еламците. Руническите писмености носят отпечатъка на родословието на тези народи и култури – всички те обитават просторите на Евразия. Някои от тези знаци са общи за всички писмености и свидетелстват за хилядолетните корени на руническите традиции. Руническата писменост не е само съвкупност от знаци, но и цяла космогоническа наука. Една такава наука, съхранена до днес, е тази на германските руни.
Всяка руна изразява едно висше свещено схващане – един вид насочена космическа енергия и съответстващата ѝ непреходна идея в човешкото битие. С духовно-енергийната си същност руната обединява още вид дърво, билка, животно, също цвят, число и други в тяхната метафизическа връзка и като цяло представлява една страна от органическото единство на човека, природата и Духа. А всичките руни пресъздават цялата хармония на енергиите във Вселената. Германските руни са точно 24 на брой, а числото 24 е космогоническо и съответства на деленията на някои календари (например при древните българи и келти календарът е съставен от 12 месеца, всеки от които е разделен на две половини).
През езическите времена руните са били едно могъщо средство за защита, магически заклинания и гадания. Те са едно чудесно пособие за развиване на познанието за всеобщото чрез асоциативното мислене. Те са плод на стремежа на древните германи за систематизиране на познанията за света в единна концепция, търсейки порядъка във всичко.
Една друга свещена писменост, чието значение е известно до днес, е келтският огам. Той по нищо не прилича на руните – състои се от дълги хоризонтални линии, върху които са нанесени вертикални и наклонени чертички. Огамът съдържа общо 20 знака. Въпреки външните си различия с руните, огамът има същите космогонически и магически значения. Но за разлика от тях, огамът е имал изключително херметичен характер – той се е използвал само от друидите и не е изписван върху скали и предмети. Твърде възможно е европейските келти да са писали отначало с руни, а после да са преминали на огам, за да запазят тайната на своя духовен живот от другите народи.
Нашите прадеди, древните българи, също са имали свещено руническо писмо. По степента на херметизъм то е било близко до огама. Българските рунически надписи от езическия период са твърде редки и кратки по съдържание, за разлика например от тези на викингите в Скандинавия. Същевременно тогавашните владетели на Дунавска България са ни завещали възпоменателни каменни надписи на гръцки език. Било ли е това проява на национален нихилизъм? Известно е, че българските канове са били верни на свещените български закони. Кан Омуртаг, управлявал през IX век е оставил най-много надписи, с най-дълбоко духовно съдържание. Самият той е бил ревностен защитник на тенгрианството и през цялото си царуване се е борил за международното признаване на България като езическа империя. По това време гръцкият е бил международен език на Балканите и според Бешевлиев надписите са написани на него, за да се четат от поданиците от небългарски произход, като например траките. Старите българи като мъдър народ не са намирали в това заплаха за своята културна самоличност. Българските канове са използвали за масова употреба гръцкия език, за да съхранят святото тайнство на своите руни, а с тях и наследството на великия си род.
Но като средство за общуване словото поддържа херметичния характер на културно-историческото наследство на народната общност. Тук следва да разбираме херметизма в един по-широк смисъл: Общността като цяло пази своето наследство за себе си, в тайна от други народи.
Отказът от масовата писменост не означава отрицание на писмеността въобще. Някои индоевропейски народи са притежавали свои писменост, чиито произход се губи в дълбините на праисторията и е приписван на обожествените им просветители – като Один, бащата на германските руни и Огми, бащата на келтското писмо Огам. Както подсказва родословието им тези древни писмености са имали сакрален и херметичен характер, и са се използвали главно от духовните елити, за свещена, а не всеобща употреба. Свещените писмености са били помощно, а не основно средство за съхранението на знанията, те не са нарушавали върховенството на устната традиция и свещената сила на Словото. Напротив, според вярванията на древните келти, записването на Словото със знаци, се е смятало за свещенодействие и записаната мисъл се е превръщала в канон. Но те са използвали писането само за церемонии и обреди, тъй като са знаели огромната сила на писмото и възможността да се злоупотреби с него. По тази причина те са развивали своите познания изцяло в устен вид.
Едва след покръстването стените на един скален обител в Северна Добруджа (до Мурфатлар, днешна Румъния) са били обилно изписани с рунически послания.


Глаголически надпис от скалния манастир до Масараби (Мурфатлар), Румъния, черква В-4

Според разчитането, извършено от Петър Добрев, те съдържат както християнски, така и тенгриански молитви. Очевидно в този манастир са живяли покръстили се колобри, които не са се отрекли от старата си вяра и са „разсекретили“ руните, за да ги запазят от забрава, поради всеобщото поругаване на езическото наследство от самозабравили се „ревностни“ християни.