THE SUMERIANS AND THE BEGINNINGS OF THE BULGARIAN CIVILIZATION. TRUE AND FALLACIES

The author shares some thoughts on the origin of the Bulgarians. He states that the script and the level of development of the productive forces are not a reliable proof on the development of civilization. He believes that only race, i. e. ethnic origin, is significant.


През последните години българският народоизследовател Петър Добрев успя да наложи едно ново схващане за произхода на българския народ. Със сериозни аргументи той разби баснята за „момчилената тюркска среда“ на Кан Исперих и затвърди историческата истина за българите като древен и културен индоевропейски народ. Освободен от всякакви предразсъдъци, той разкри съществени езикови и културни успоредици между древните българи и шумери, с което осветли истината на българската цивилизация.
В средите нa независимите народоизследователи шумерските успоредици вече не изглеждат като романтична сензация, а като един крайъгълен камък на българознанието.
Мнозина изследователи днес задълбочено работят върху шумерските следи, като извеждат произхода на българския народ и неговата високоразвите цивилизация от древния Шумер.
Възниква въпросът: Има ли тяхното схващане действително основание?
Нека първо изясним мястото и значението на Шумер в световната история и културно наследство. Това е една древна цивилизация, възникнала в плодородните земи около реките Тигър и Ефрат през IV хилядолетие пр. Хр. Тя е управлявана от високо просветено жреческо съсловие с богата древна култура и удивителни познания в областта на астрономията, математиката и други естествени науки. Всичко това днес ни е известно от шумерските писмени паметници. Благодарение на тях до нас е достигнал Епосът на Гилгамеш, считан за най-древното литературно произведение, а също и много други текстове от шумерската митология. Заедно с Древния Египет, Шумер се явява най-древната писмена цивилизация.
Доколко обаче писмеността е критерий за развитието на една цивилизация? В технологическо отношение древният Шумер не превъзхожда кой знае колко съвременните му енеолитни и ранно развити култури в Близкия Изток и Европа. И там е кипял живот, и там са царували царе, и там хората са възпявали своите богове и херои, и може би са имали задълбочени познания за естеството на Вселената. Само дето не са записали тези неща на глинени плочки или папируси. А защо да ги записват? Много народи са се въздържали от употребата на писмеността, не защото са били нискокултурни, а защото това е влизало в противоречие с тяхната ценностна система. Това е особено характерно за древните индоевропейски народи. Така например скитите са смятали писането за нещо срамно. Жреците на келтите – друидите са били известни с високите си научни познания в античния свят. Според Цезар те са развивали познанията си в устен вид, под формата на стихове, които са заучавали наизуст. Друидите не са записвали своята наука, за да не попадне в ръцете на непосветени, а също така, за да поддържат силата на паметта си. Но ние знаем, че друидите са ползвали едно своеобразно писмо, наречено огим. Неговата употреба обаче е била ограничена. То се е използвало главно за свещени обреди и магически формули, тъй като неговите знаци символизират различни космически сили и енергии. Подобно е значението и на германските руни. Древните българи също са имали руническо писмо, но и те са се въздържали от масовата му употреба. От езическия период са останали само отделни знаци или кратки надписи от това писмо.
Едва през IX век многобройни рунически надписи са издълбани върху стените на манастир до с. Миробрамир, Северна Добруджа, днешна Румъния. Очевидно те са дело на жреци, приели монашеството. По времето на чуждопоклонническото покръстване, когато езическото наследство е било подложено на безмилостно преследване и поругаване, неизвестните монаси са изписали тези надписи върху скалата, за да запазят свещеното си писмо от забрава, за идните поколения. Развитието на производителните сили също не е критерий за равнището на цивилизацията. Според материалистическата наука то се определя от вида на оръдията на труда и в зависимост от това човешката история се дели на каменна, каменно-медна, бронзова и желязна епоха. По равнището на производствените сили доколумбовите цивилизации на Америка съответстват на каменната епоха, техните науки би трябвало да се определят като първобитни. Но те ни дават един убедителен пример за развитието на високи научни постижения и държавна организация в условията на неолита. Задълбочените астрономически и математически познания на маите са предмет на особен интерес от страна на съвременната наука. Маите също така са владеели и прецизни хирургически техники.
В Мексико са открити два черепа от планински кристал, прецизно изработени по някаква непозната технология. Инкската империя е била една високо организирана държава с добре организирани институции, съобщения и политика, въпреки че там даже колелото е било непознато. Тогава какво ни дава основание да си представяме хората от неолита и енеолита като някакви първобитни диваци, съдейки за това единствено от жалките останки от техния бит?
А могат ли във всички случаи руините да свидетелстват за полета на човешкия дух? Определено ние не знаем всичко за равнището и особеностите на най-ранните цивилизации, но мнозина се хвърлят към Шумер да търсят корените на българите, подведени от богатото му писмено наследство.
Известно е обаче, че шумерската писменост се появява в Дву­речието в един напълно завършен вид, който показва, че тя е донесена там отвън. Нейните следи водят към енеолитната култура на Балканите. При разкопките на праисторическите селища при Караново, Гридешири и Тертея (в Румъния) са открити плочки с писменост, близка до шумерската, но с хиляда години по-стари от нея. Тя се смята за първообраз на шумерската писменост и се определя като протошумерска. На дъното на Варненския залив е намерен каменен диск с особени писмени знаци, сходни с древнобългарските. Той е наречен „чинията-цивилизация, залята от потопа“, от която според Библията се спасява Ной със своя ковчег. Дискът свидетелства за високата материална култура на хората от енеолита. В погребения от същото време са открити накити от злато – най-старото обработено злато в света.


Шумерски клинописен надпис

Несъмненно в енеолита на Балканите е съществувала една високо развита цивилизация и ако от нея беше останало богато писмено наследство, в него бихме открили повече успоредници с това на древните българи. Но засега наследството на тази загадъчна цивилизация за нас си остава тайна. Шумерски клинописен надпис.
Кои сме все пак ние, българите? Откъде идваме? Коя е нашата працивилизация? В чисто исторически план ние не можем да дадем утвърдителен отговор на този въпрос, поради оскъдните сведения за предисторическите епохи. Това не ни пречи да сме наясно със себе си, като духовна и расова същност. Достойнството на един народ и неговата цивилизация не се изчерпва с равнището на неговата материална култура, нито с употребата на писмеността, а с качеството на неговата раса и произтичащата от нея ценностна система. Расата е първопричината за цивилизацията, а всичко останало е следствие от нейните особености. Всяка раса има своя ценностна система, свой нравствен закон, на санскритски – дхарма. Това е биологическата програма на расата, която изкристализира в нейната идеология, развивана от жреческо съсловие. Ценностната система е основната характеристика на цивилизацията, тя остава сравнително постоянна във времето, докато културата претърпява известни изменения и външни влияния, а средствата за производство непрекъснато се усъвършенстват. Когато обаче един народ отстъпи от своята дхарма и приеме дхармата на друг народ, от друга раса, то това неминуемо води до упадъка на неговата цивилизация. Защото дхарма е функция на расата, а всяка раса има една дхарма, една идеология, една истина – тази, която способства за пълноценното ѝ биологично осъществяване. Всяка друга дхарма е вредна за расата, тя може да доведе до нейното поробване, до пълното ѝ унищожение. В нашия случай въпросът е доколко ние, българите, имаме общо с шумерите като раса и ценностна система.
Да започнем с расата. В един личен разговор известният български антрополог Петър Боев изрази недоумението си, че Петър Добрев извежда произхода на българите от Шумер, тъй като шумерите принадлежат към друга раса, несвойствена за българите – така наречената алпийска раса. Наистина Боев има право, но и Добрев е наясно с расовите въпроси и не е изказвал научно твърдение. Той само допуска някакво културно влияние между българи и шумери. Районът, в който за пръв път се появява името Булгар (днешен Афганистан) се намира в район, в който иранската култура е изпитала в най-голяма степен влиянието на шумеро-акадската и еламската култури, ето защо прабългарският език представлява сложна сплав от от древноирански думи и шумеро-акадско произношение.
Споменатата алпийска раса днес се среща главно сред населението на Централна Европа – в Южна Германия, Швейцария, Северна Италия и някои части на Франция. Хората от тази раса са с нисък ръст, широки глави (брахицефали), кестенява коса и кафяви очи. В шумерските летописи обаче шумерите собствено се наричат „черноглавия народ“. Това показва, че те са били мургави и чернокоси и следователно принадлежат към семитската раса, за която са свойствени тези белези. С това си прозвище шумерите също така са изявявали расовите си различия спрямо белите народи. Ние, българите, сме от бялата (европейската) раса, която е основната раса на индоевропейските народи. Расата на древните българи, тенденциозно определяни като монголоиди или туранци е както и на другите индоевропейски народи, населявали Дунавска България – траки, келти, готи. Според летописите древните българи се определят като кимери. Светлозар Попов убедително доказа взаимовръзката между народностните имена на кимери и шумери. В много евразийски езици коренът им означава „север“, а „су шу“ – юг. Според Попов кимерите и шумерите са от два клона на един пранарод – първите са се заселили на север, а вторите на юг и оттам са се образували имената им. В Джагфар Тарихи, във връзка с истината за Ноевия ковчег, се разказва за два народа, с подобни имена: камаруи (кимери) и самаруи (шумери).