MAGIC ACTIONS WITH ANIMALS IN SERVICE TO MAN

Various beliefs and actions with animals and plants are presented. It is believed that all they protect and preserve man in his everyday life and labor activities.

Уникалността на Земята се състои в това, че е „разумна“ планета. Развила цялата разнообразност от форми, багри, флора и фауна, наречени природа, тя става дом и за човешкия вид. Въпреки че човекът търпи бързо прогресивно развитие, създавайки уникална цивилизация, той също е подвластен на същите изначални закони и принципи на природата, важещи за живия свят, а именно да се самосъхрани, оцелее и продължи собствения си вид.
Още от зората на своето разумно съществуване, човекът е прозрял, че за да оцелее и се съхрани, ще трябва да изгради рационално и егоистично собствения си свят в хармония със заобикалящата го природна среда: движимата и недвижимата; застиналата и живата. Колкото е по-близо до природата, толкова повече той осъзнава важността, че е част от биологичната верига и ако част от нея се унищожи или изчезне, това неминуемо ще се отрази негативно върху него.
Като изучава, наблюдава и спазва законите и принципите на природата, българинът изковава своя уютен свят в пълен синхрон със заобикалящата го среда. За голямата почит към живия свят говорят изградените специални взамоотношения. Под живия свят, аз имам предвид животинския и растителния като в изложението си ще разгледам само първия. За българина съществуват добри и лоши животни, полезни и вредни, домашни и диви, познати и незнайни… Въз основа на тези познания, той е изградил своя празнично-обреден календар с дейното участие на животните. В зависимост от мястото на дадения животински вид в бита на човека, му е отредено полагащото му се място в календара.
Празниците са систематизирани в две основни групи. Първата е на дни за честване с пожелателен характер. Тук влизат главно домашните и полезни животни, от които зависи основния му поминък. Като основна идея на определения празник е заложено пожеланието за здраве и голям приплод, да носят печалба, радост и щастие на стопанина, да не го хваща болест и т.н. Във втората група влизат дни за честване със заклинателен характер: това са предимно животни, които са вредители и пакостят. Целта на празника е да предпази поминъка на човека от загуби. Тук е налице дълбоката мъдрост на българина, който е осъзнал, че независимо от вредителските действия на заклеймените животни (гризачи, насекоми, влечуги, едри или дребни хищници), те са част от биологическата верига, създадена от великата Природа. Действията и обичаите нямат за цел да унищожат дадения вид, а само да предпазят човека и неговия поминък от погубване.
Ще направя кратко уточнение. Природата е моделирала цялото богатство от животински видове в зависимост от климатичните условия. България се характеризира предимно с умерен климат и като цяло животинските видове са типични за този климатичен пояс; срещат се навсякъде из страната. Съществуват известни разлики за отбелязването на определения празник, но аз го отдавам на разнообразния релеф и ландшафт изобщо в отделните етнографски области. Разликата е и в основния поминък на хората. По един начин ще се чествуват при овчарите вълчите празници например, по друг при земеделците. Ще представя тези обичаи календарно.
Игнажден. Това е българската Нова година. Като всяко начало, той се чества за изобилие на всички животни, които отглежда и произвежда стопанинът. Изричат се пожеланията: „Бог здраве да дава на всички! Да имаме много кокошки и пилета! Да са живи и здрави конете, свините, овцете! Дай боже!“ В голяма част от Силистренския край денят се празнува в чест на кокошката. В Кайнарджа стопанката ръси около къщата от каденото от предната вечер просо за опазването на птиците от магии. В Нова Черна, за да се въдят повече птици, вечерта срещу Игнажден се слагат под софрата трески от дръвника. А в Алфатар, за да се люпят повече пилета, всеки който се връща в къщи, носи съчки, счупени от чужд плет. Сутринта на празника не се става рано, за да не стават квачките от полога и да простудят яйцата. Не се ходи из махлата, за да не се пръскат пиленцата. За да не излезе полезът (имането, берекетът) от къщата, стопанката влиза в курника, загражда кръг с пояс или въже и в него храни кокошките и т.н.
В някои села (Айдемир, Главиница) в обичая „Полезник“ са отредили главна роля на кучето. То е най-добрият полаз. Рано сутринта нарочно се кани куче, като се примамва с комат хляб за да влезе вътре. Другаде се пуска домашното куче да обиколи двора и къщата, за да развали лошия полаз на недобър човек, ако има, и да подсили добрия полаз на човек-берекетлия.
В началото на февруари е Св. Харалампий, честван за здраве против болести като чумата и цветенцето (табуизирано наименование на едрата шарка). Също така денят се отбелязва и от пчеларите. Те стриктно спазват забраните, свързани с този ден, за да дават пчелите повече мед през цялата година. Освен този празник, пчеларите предимно от селата Главан и Подлес почитат и Св. Прокопий, като покровител на пчелите. На 18 юли рано сутринта опушват кошерите и от всеки по малко се вади мед. Опичат се питки, намазват се с меда и се носят в църквата. Благославят ги и след това ги раздават за здраве и берекет, за да се роят пчелите и да дават повече мед.
На 11 февруари се празнува Св. Влас в чест на впрегатния добитък – волове и биволи. В Подлес, Главан, Главиница, се правят малки питки и се раздават в махалата. Колкото по-рано стопанката ги раздаде, толкова нейните животни ще са по-здрави, силни и пъргави през годината. Това се прави и за да не боледуват от болестта влас. В Зафирово кравайчета се слагат на рогата на добитъка заедно с китки цветя и животните се извеждат на чешмата, където им дават за здраве.
Понеделникът след Сирни заговезни се нарича още и песи понеделник (Калипетрово). На този ден се церят песовете против бяс. „Лекуването“ става като връзват кучето с въже и го люлеят или му връзват тенекия за опашката и го гонят из село. Така не го хваща бяс. Четвъртъкът на същата седмица се нарича въртоглав. Той се чества за здравето на агнетата, които са се родили по това време (Алфатар, Смилец, Алеково). Не се работи никаква работа, свързана с въртене, като тъчене, предене, навиване на кълбо и др., за да не боледуват агнетата от въртоглав.
Съботата след Сирни Заговезни е Тодоровден или още наричан Конски Великден. Конят заема голямо място в поминъка на добруджанеца. Празнува се повсеместно за здраве и плодовитост на конете, да не окраставяват и т.н. Организират се кушии, като се вярва, че победителят-кон няма да го хване никаква болест през годината.
През март, в ранната пролет се извършват различни обреди и действия, свързани с хигиената на дома. Почистват се основно къщата, двора и останалите стопански постройки. Боклукът се събира и гори, за да се предпазят хора и животни от смоци и други неприятни гадинки. Стопанката взема запалена пръчка от огъня и с нея обикаля къщата и нарича: „Бягайте змии и гущери, че ви иде кръстник!“, „Бягайте мишки и зъми, че ще ви запаля!“. 3а предпазване от бълхи се вика следното: „Бълхи вън, Марта вътре!“ В Главан гонят гадинките като удрят едно в друго две камъчета и викат: „Бягайте зъми и гущери, че отдолу идат татари да ви теглят на кантари!“ Всички тези магически действия са подчинени на вярата в очистителната сила на огъня и че вредителите сами ще се оттеглят, без да е нужно да бъдат унищожавани.
Пролетта е сезон, когато се пробужда Природата. Всяка живинка поема свежия въздух и влага от майката Земя, светлина и топлина от великото всепобеждаващо божествено Слънце! Светът около добруджанеца се променя. Той е омагьосан от промяната и в бърз ритъм, без да загърбва основната си работа, отдава чест на прииждащата сила, изпълнила цветята, житата, дом и животни.
Като най-велик и най-тачен пролетен празник е Гергьовден. „Хубав ден – Великден, още по-хубав – Гергьовден!“ се пее в добруджанската песен. Защото този празник е олицетворение на почитта към животинския вид, осмислил живота на човека. На Гергьовден се коли курбан, възприеман като жертва за светеца-покровител на стадата. Всеки е уверен, че ако жертвата бъде приета, то това ще осигури желаното богатство. Самият празник е съпътстван с множество ритуали, обреди и практики, целящи, разбира се, пожеланията да се сбъднат.
През есента, когато спечеленото богатство, берекетът, се прибере, хората са изпълнявали специални ритуали и обреди с цел придобитата печалба да се съхрани и запази от посегателството на вредители.
В Силистренско са познати т.нар. Миши празници (Старо село), Мишинден (Зафирово, Варнейци) и т.н. Спазват се определени забрани, като на този ден жените не предат, не плетат, не кроят, не шият, за да не го „сдробят“ мишките, да не го проядат. Не се пипат остри предмети, за да не гризат мишките с острите си зъби. Също така не се отваря ракла, в чеиз не се бърка по същата причина. На друго място рано сутринта, стопанката замазва с кал и говежда тор мижешком къде що има дупки, четирите краища на полумбара, в мазите и другаде, „за да са слепи мишките!“
След Мъжка Задушница са Вълчите Празници. Те се чествуват 3, 5, 7 или 9 дни. За предпазване от вълци се спазват в повечето случаи три дни, като най-опасен е третият, известен още и като Куцулан. Обичаят е свързан с различни вярвания. Основно се спазват строго определени забрани:
Нищо не се работи от мъж, за да не го срещне вълкът на къра;
Не се реже с ножица, за да не си отваря вълкът устата;
Не се пере, за да не ги хваща бяс вълците, да не им се пени устата;
Ако бременна жена реже – детето ще се роди кусурлия.
Името на вълка през този период е табу. Не се споменава от никого, особено вечер. Успоредно със забраните, жените вършат определени действия с предпазна цел. Връзват ножиците с червен конец и ги скриват. Вярва се, че по този начин ще възпрат вълка да не си отваря устата. За да не бъде ухапан някой, оставят дарака „да легне“ на една страна и вътре в него слагат завързани ножици и гребен. Отгор
е го покриват с женска вълнена дреха – кърлянка и така стои докато траят празниците. На Андреевден се почитат мечките. Той им е патрон/господар. Според върванията, мечката е символ на здраве и плодовитост. Ако в селото влезе мечкар, следващата година ще бъде здрава и плодовита. На този ден се варят нечетен брой постни гозби. Прави се пита, която се дава сутринта на домашните животни, за да са плодовити. Никулден е празник на рибарите. Светецът се почита от тях като повелител на моретата и океаните. Всички обреди на този ден са свързани и с трапеза, на която задължително трябва да присъства риба.
Във времената, когато човек се е чувствал нищожен пред величието на божествената природа, е прибягвал и до действия, позволяващи му, или по-точно, за които вярва, че ще му помогнат да оцелее в борбата за съществуване. Това са действия: ритуални, магически, заклинателни и др. В по-голямата си част те са свързани с различни видове животни. Тези действия целят да донесат благини за стопанина, здраве или лечение от незнайна болест, дълъг и щастлив живот. Интересен момент е, че колкото едно желание, искане, мечта са по-трудни за постигане, толкова обредните действия и ритуали са по-многобройни и по-разнообразни, включващи повече средства. Като пожелание за любов (невярна, неразрешена или плътска – в много случаи), за имане, за голямо богатство. Навсякъде дейно участвуват животни.
Ще представя какви са по-популярните действия и вярвания, свързани с определени животни.
За кучето е известно, че ако се роди съботниче, там където то живее, никакви магии, вампири, таласъми, караконджули и други отрицателни сили не могат да припарят. Хората са по-защитени ако притежават такова куче, отколкото всякакъв вид амулети и муски. Куче-съботниче по време на мръсните дни може да прогони Злите сили, дори от цяло село. Когато се прави нова къща, се пуска куче. Там, където то легне, се слага миндера (леглото) за спане. Кучето ляга само на добро място.
Котките, родени през събота, също се почитат. Те действат много по-лековито от останалите. Приема се, че който има в къщи котка, боледува по-малко, сърцето му е здраво. Колкото повече са котките, толкова по-дълго живеят хората в дома. Смята се, че котката много добре вижда злите сили и може да предпази дома от тях. Ако трицветна котка ти мине път, означава добра среща. Лошо е да се наранява котка. Това носи нещастие, което трае девет години.
Прилепът участва дейно в народните вярвания. Той или части от него се използват за различни талисмани. Те ще са с по-голяма сила, ако животинчето се заколи с тънка златна пара през деня или със сребърна при пълнолуние. Части от гърба помагат за търсене на имане, ново приятелство, спечелване на съдебен спор; главата – за по-добра умствена работа; сърцето и кукичките от крилата – за привличане на любов и женитба; краката – за успешни пътувания; крило, зашито в дреха предпазва от вражески куршуми и други злини; цял, изсушен, прилепът прогонва лошотиите от дома. Много силен талисман са косми, нокти, зъби или част от кожа на мечка. Прогонва всякъкъв вид демонични сили, дава самочувствие и увереност. С косми от мечка се опушва и болен от уплаха. Някъде се смята, че това е по-силно от леене на куршум или восък.
Конят също намира място в народната традиция. Случайно намерена конска подкова се заковава върху прага или на вратата, за да привлече берекет, носи щастие, предпазва от злини. Конски череп, набучен на кол до оградата, обърнат с муцуната навън носи късмет на хората и стоката от дома.
Рога, копита и други части от козел участвуват в много магически обреди като най-често е застъпена потентността на мъжете. Косми от брадата на козела, но не по-стар от три години, се свиват в кръг, поставят се в малка торбичка и се носят на врата. Става дума за мъже, които искат по-дълго да запазят самочувствието си. Този амулет се прави от живо животно.
Вълната от овца се използва против уроки. Тя се носи непрекъснато, най-полезна за тези случаи е вълната, останала по драки и други тръни. За плодовитост на стадата, кокалчетата ог Гергьовското агне се събират и заравят в голям мравуняк. От кокалите не трябва да ядат кучета и котки. С кръвта от закланото животно се мажат челото на децата за здраве, ъглите на къщата против демони и други зли сили, а за берекет се закопава в нивата да пази от градушки, наводнения, суша и да носи плодородие. Много сънища и гадания са свързани с образи на животни. Животните участват активно и в сюжета на притчи, приказки, саги и други. Голяма част от местностите и землищата на села или самите села носят имена на животни или са свързани с тях. Често те стават родоначалници на рода или някое семейство характеризира своя прякор с някое животно или случка с него. Голямото разнообразие от лични и фамилни имена в чест на различни животни, говори за почитта на българина към тях.
В заключение мога да кажа, че животинският свят е неразделна част от духовната и материална култура на нашия народ.

Децата най-много обичат животните. Това не е случайно. Децата се чувстват ОКРИЛЕНИ от тия наши... РОДНИНИ!!!