KHAN AVITOHOL IN THE FOLK MEMORY (A folk song glorifies the Bulgarian Forefather, breast-fed by a roe deer)

Short notes on a less popular version of the legend about the birth of the Bulgarian Forefather, a child of armor and golden wings.

Дълго време легендата за българския прародител, отгледан от сърна – Кан Авитохол от рода Дуло, беше известна само от един литовски летопис. Напоследък обаче открихме, че българите също са пазили в родовата си памет легендата за своя Праотец. Тя е пресъздадена в една народна песен и близо две хилядолетия предавана през поколенията, за да бъде най-накрая издирена и публикувана от великия български идеолог Найден Шейтанов. Самият той оценява значението на песента като български родословен мит, но намира, че тя се отнася за раждането на Дионис. Засега не разполагаме с оригиналния текст на песента, затова тук поместваме целия преразказ на съдържанието ѝ заедно с тълкуванието на Найден Шейтанов:

„В народното ни творчество има и песни, които наумяват легендата за раждането на Диониса, както и за скитането на това божествено дете. Една песен пее как „млад билярин“ – чудотворец! – дал на „лична мома биле за рожба“. Когато навремило да роди, момата отишла горе в усоите и там на една горска поляна родила „дете не като всяко“ – „дете с ризница“ и „със златни криле на рамената“. Младата мома-майка „разпасала свилен пояс, свела гора тънко върше“ и била вързала люлка за необикновеното чадо. Ала момата умира наскоро, като загива и митичната Семела – Дионис остава сирак. Тогава дошла кошута – дружката на „сур елен златорог“ – и почнала да кърми осиротялото дете. Точно тъй коза кърми Зевса на о. Крит и вълчица – прадеда на римляните, Ромула. Дионис собст. се кърми от нимфи, менади и пр. Според народната ни песен, вятъра люлее люлката, а дъжда къпал детето-сираче… Народната ни песен пее, обаче, по-нататък. Детето-сираче било взето от „Ян кехая“ – овчар на овчарите – както малолетния Дионис се взима „за възпитание“ от Хермеса и Фалес-Велеса.“

Към тези знаменити разсъждения само можем да добавим, че мотивът за раждането на дете с ризница и златни криле на раменете е широко разпространен в българския юнашки епос – като личба за раждане на юнак. Това потвърждава колко дълбоки корени има митът за Авитохол в българската народностна душа. Заедно с удивителните подробности около раждането на чудноватото дете, в песента е предадена и развръзката на неговата история. След отбиването си осиротялото дете било взето от Ян кехая, т.е. от Бог Янкул. Янкул всъщност е Юпитер, почитан от древните българи като Господар на времето и Предводител на звездите или „овчар на овчарите“, както е наречен в песента. По движението на Янкул-Юпитер по небесния свод нашите прадеди са отчитали календара си, затова толкова са го обожествявали. Името Авитохол не се споменава в песента, но самото присъствие на Янкул – един от главните древнобългарски богове, е достатъчно доказателство за историческата ѝ приемственост.

От тази находка за пореден път се убеждаваме, че българският народ помни всичко най-свято от своята история. Заедно с „Именника на българските царе“, тази песен е едно признание за древното основание на българското царство.