TANGRISM, THE BULGARIAN HEATHEN VIEW OF LIFE
The polemic text represents an author’s attempt for analysis of tangrism, a term that unites various beliefs of ancient Bulgarians. Here it is described as nature-expedient faith and view of life, heathenism, as part of an Aryan pantheon of faith with well-expressed system of values.
Ако някой търси истината, Бог виждa, и ако някой лъжe, Бог също вижда. Те (българите) направиха много добрини на християните (ромеите), но християните забравиха. А Бог това вижда
Кан Персиян, IX в.
Тангризмът – сблъсък на мирогледи[1]
Езичеството – народностна вяра и мироглед
Егалитарните идеологии и доктрини са най-голямата опасност за обществената структура и ценностите на индоевропейските народи. Накратко, това са ученията, основани на идеята за всеобщото равенство между хората; ученията, безразлични към расите, търсещи някаква универсална спасителна идея за хората от всички раси (егалитаризъм – от фр. egal, от лат aeque – равен, еднакъв). Егалитарни по своята същност са всички световни религии, възникнали още в древността – християнството, ислямът (в известна степен) и будизмът. Егалитарни са и модерните политически доктрини, които определяха историческото развитие на света през изтеклия ХХ век – комунизмът и либерализмът.
От тези кратки пояснения се вижда, че егалитарните идеологии не са от вчера – те представляват едно цялостно историческо явление, показателно за черната епоха (Калиюга), в която днес живеем. Независимо от своята разновидност, всички тези учения способстват за формирането на един егалитарин мироглед, отричащ природните закони и потискащ инстинкта за биологическо осъществяване. Днес егалитарните идеологии владеят съзнанието на модерния човек и са основната причина за упадъка на западната цивилизация. И ако мнозина отхвърлят човеконенавистните доктрини на комунизма и либерализма (разбирай дивия капитализъм), то те не биха поставили под съмнение утвърдените през вековете христиански ценности, считани за неразделна част от националната традиция. По принцип ние, родолюбците от Общество Дуло, сме за запазването на цялостното етнорелигиозно наследство на българския народ. Ние уважаваме православието като традиционно за българите вероизповедание, но нашата критика е насочена именно срещу юдеохристиянската доктрина, която е залегнала в основата на всички християнски вероизповедания и е останала непроменена от самото възникване на християнската религия. Тази доктрина е чужда на нашите расови добродетели и не дава спасителна идея за осъществяването в реалния живот.
По тази причина, въпреки фанатичния натиск на християнското духовенство през Средновековието, европейските народи не са възприели християнското учение в неговата същност. Те са приели само неговата външна форма, под прикритието на която са продължили да спазват старите езически вярвания и обичаи. Днес, пред прага на неизбежната катастрофа на западната цивилизация, която беше християнска, сме свидетели на едно небивало възраждане на езичеството. В много европейски страни възникнаха общества и групи, които се стремят към възраждане на езическите култове и обрядност, както и на старите жречески ордени. Тези несъмнени факти от историческата действителност ни налагат да изясним въпроса за езичеството като основна категория за мирогледа и народностната самоличност.
За съжаление и днес в България няма правилно разбиране по въпроса за същността на езичеството. С тревога забелязваме, че огромното мнозинство от българските народоизследователи като в скачени съдове преливат убежденията си от християнство към богомилство и дъновизъм, без да могат да се измъкнат от омагьосания кръг на егалитарния мироглед. Един пробен камък за мирогледа на съвременните българи е твърде спорният все още въпрос за древнобългарската религия – т.нар. тангризъм. Противоречивите становища по този съществен за нас въпрос показват, че той не може да бъде изяснен по пътя на тесните изследвания – това е преди всичко сблъсък на мирогледи. С други думи, какъвто е мирогледът на човека, такова е и неговото разбиране по който и да е въпрос на познанието. Затова мнозинството от съвременните изследователи си представят тангризма като нещо от рода на господствуващите днес световни религии, тъй като се ръководят от съвременните представи за религия. Без да се замислят за същността на езичеството, самоуверените „тангристи“ лековерно приемат църковните предразсъдъци, че то било идолопоклонничество и нисша форма на духовност, а тангризмът следователно не бил езичество. И аз минах по този път, но вече осъзнах грешката си.
Като изследователи на българската древност ние убедително доказваме, че българите сме наследници на изначалната арийска цивилизация на Златния век с характерните за тази епоха управление на царя-жрец и слънчева духовна традиция. Подобава ли ни в такъв случай на нас да оставаме в плен на егалитарното мислене и да бъдем слепи за истинските ценности на нашата велика цивилизация? Ние от Общество Дуло водим дискусия отдясно и желаем изясняването на въпроса за езичеството като основно понятие, отнасящо се до българската народностна самоличност.
За същността на езичеството ние не можем да съдим с критериите на съвременната епоха. Като основен опонент на християнството, езичеството се налага като понятие именно в епохата на настъпление на християнството. Преди това такова понятие не е съществувало, защото това е било една общоприета норма на убежденията и мирогледа. При това християнството воюва срещу езичеството като цяло, а не срещу отделни езически култове. От своя страна езичеството допуска търпимост и съвместителство между различните религиозни култове. Следователно то не е религия, в тесния смисъл на това понятие, а етика и мироглед, проникващи в култовете на отделните народи. Езичеството е естествено възникнала форма на духовност и познание, необвързани с догми; система от правила и ритуали. За нас езичеството всъщност е арийският мироглед.
Езичеството е една многостранна категория, която не може да бъде обхваната от едно единствено определение. Това е видно от понятията за езичество в различните европейски езици. На български под това понятие се разбира „народностна вяра“ или „народностен мироглед“ в по-общ смисъл. То произхожда от думата език, а в миналото тя е означавала и „народ“. Латинското понятие паганизъм има малко по-друг смисъл – то е свързано с келтския корен pagan и означава „живот в съизмеримост с природния кръговрат“ (името Паган е познато и от древнобългарската именна традиция). Германското понятие за езичество е Heidentum – то произхожда от думата Heide („поле“, „открито пространство“) и се свързва с богослужението на открито. От тези три различни понятия се вижда, че езичеството обединява вярата в боговете, преклонението към природните сили и почитта към прадедите. С една дума, езическият мироглед се основава на космическото триединство:
Народ – Природа – Богове.
Идолопоклонничеството винаги е било чуждо на арийския мироглед. Основните арийски народи – келти, германи, траки, индоиранци, също и древните българи, никога не са издигали статуи на своите богове, нито закрити храмове. Само някои от тях са изобразявали на каменни барелефи. Нашите прадеди са призовавали боговете под открито небе – в свещени дъбрави, в скални светилища, пред пламъците на свещени огньове. Те винаги са съзнавали, че боговете присъствуват в своето творение – природата и са усещали волеизявата им в нейните стихии.
„Те (персите) не издигат статуи на божествата си, нито храмове и олтари и смятат за глупци онези, които им издигат. Това е така, мисля аз, защото те никога не са си представяли боговете в човешки образи, както правят гърците. Те имат обичай да принасят жертва на Зевс по високите планини и дават името на Зевс на целия просторен небосвод. Персите принасят жертва също и на Слънцето, Месеца, огъня, земята, водата и ветровете.“ (Херодот)
„Бог в образа на човек – това е само символ. Ние брахманите се покланяме на висшата космическа енергия, а идолите са за онези, които не могат да постигнат нашите знания“ – така брахманите-дикшитари разясняват космическата същност на своята религия.
Два са основните принципа на арийския пантеон: йерархия и многообразие. Монотеизмът утвърждава йерархията, но отрича многообразието. Той е една проява на духовна бедност. Юдеохристиянската доктрина признава съществуването на един единствен тоталитарен бог, който осъществява господството си чрез множество ангели-слуги без собствена самоличност и волеизява. Един първообраз на егалитарното общество, което искат да ни наложат радетелите на „Новия световен ред.“ Ние също признаваме върховния небесен Господ – Тангра и божествата от по-нисък ранг, наречени алпи или диви. Но алпите са същите архетипни богове, които срещаме и в другите арийски религии под различни имена. Те имат различни характери и действат по своя воля – едни с други се сближават или враждуват и така осъществяват движението и многообразието на Вселената. А върховният разум Тангра безмълвно съблюдава делата на всички алпи и хора, и се намесва в тях само когато космическият порядък е нарушен. Следователно тангризмът не е нещо по-различно и откъснато от другите арийски култове, както твърдят разни „многознайковци“ с егалитарно мислене. Тангризмът е проявление на арийския езически мироглед. Боговете в арийския пантеон съставляват три основни групи: господарски, войнски и на плодородието. Те съответствуват на трите обществени съсловия в арийското общество – духовенство, войнство и черноработничество – и са свързани с култовете на всяко едно от тях – към мъдростта, храбростта и плодородието. Оттук извеждаме трите принципа на езичеството:
Мъдрост, Храброст, Плодовитост.
Християнските богослови твърдят, че езичниците почитат само творението, т.е. природата, но не и твореца. Но само тогава, когато хората почитат природата, те могат да живеят в хармония с нея и истински да я пазят. „В ранните времена на дълбока привързаност към природата, където всичко е било неразделно от нея, на никого не е хрумвала метафората „екология“. (Р. Мак Ван). Но какво изобщо е екологията? Това е една материалистическа наука за отношенията между човека и природата, това е един опит да се решат противоречията между консумативното общество и околната среда в рамките на левичарските идеологии. Съвременните народи, които са останали верни на езическите традиции – например японците и северноамериканските индианци, имат много по-добри идеи за природосъобразен начин на живот, отколкото и най-учените еколози.
Езичеството е отворена информационна система, предполагаща непрекъснатото си обновление от неизчерпаемата мъдрост на природата. С това то превъзхожда егалитарните догматични доктрини на юдаизма, християнството и исляма, основаващи се на веднъж и завинаги дадени поучения, записани в свещени писания. Нашите прадеди никога не са ограничавали познанията си само в свещени книги и предания, те винаги са ги извеждали от техния първообраз – природата, разчитайки неписаната мъдрост на небето и земята, на камъните, дърветата и животните. „Възможностите за опознаване на природните закони са неограничени, а ограниченията са в самите нас, ако не сме изострили достатъчно вътрешното си зрение. Природата, мъдра във всяко свое дело, дарява своите творения със знания, необходими за тяхното оцеляване“. (Р. Мак Ван)
Следователно духовният живот не е самоцел. Езичеството осмисля борбата за господството на рода в реалния живот. „Истинската любов към човека изисква жертви за благото на рода – тя е жестока, пълна със самопреодоляване, защото има нужда от човешки жертви.“ (Фридрих Ницше) Най-голямата заблуда на този свят е, че човек може да познае Бога, като се откъсне от своите родови корени и затвори сетивата си за мъдростта на природата. Това разбиране е прокарано в християнството и будизма, които Ницше нарича нихилистични религии. Критиката на християнството към езичеството, а именно – че било примитивна форма на религия, съвсем не разкрива дълбочината на философското им отрицание. А то се свежда до отношението им към живота.
Нихилистичната религия се основава на крайния идеализъм, тя разглежда духа като абсолютна ценност, а земния живот – като някакво несъвършено явление. Тя няма идея за ценността на расата – за нея всички хора са равни пред Бога. На реалния живот тя противопоставя някакъв измислен рай, или абстрактното съвършенство на нирвана, лишени от противоречия, а следователно и от движения; една безжизнена застиналост.
Напротив, езичеството утвърждава ценността на реалния живот. То е един цялостен мироглед, една прадревна философия, която можем да наречем расов идеализъм. Расовият идеализъм е толкова несъвместим с крайния идеализъм, колкото и с материализма – той стои по средата между тези два крайни мирогледа. Крайните идеи съществуват само в човешкото въображение, но не и в реалния свят. Истината винаги е съставна, тя съществува само там, където се преплитат множеството диаметрални противоположности, съставляващи цялото. Истината е в равновесието между противоположностите – живот и смърт, мир и война, любов и омраза… Това ще рече, че идеята за цялото не е в антропоцентричното християнство, нито в прекалено космоцентричните будизъм, йоги и други източни учения – там идеята за безкрайността на Вселената води до потиснатост на човешкия дух, както забелязва Хегел. Идеята за цялото е в езическата философия, където народът, природата и боговете се разглеждат като съизмерими и допълващи се величини.
При всичко това езичеството не е безразлично към задгробния живот – то също издига идеята за безсмъртието на душата. Но безсмъртие се постига не с отшелничество, а с хероизъм и саможертва, като награда за предаността към рода. Според древногерманската и хунобългарската митология раят е Валхала – дворецът на Один. Там живеят душите на хероите, паднали в бой. Той е символ на вечния кръговрат на живота.
В същото са вярвали и нашите прадеди траките. Те не са оплаквали мъртвите си царе и херои, а с бойни игри и надбягвания с колесници, и с приповдигнато настроение са ги изпращали в задгробния свят, защото са вярвали, че там получават заслуженото блаженство и безсмъртие. С тези необичайни за модерния човек погребални церемонии траките всъщност са успокоявали душите на своите покойници, като са давали клетва пред тях и боговете – да не се страхуват от смъртта и неуморно да се борят за господството на своя род. Такава е нашата вяра в триумфа над смъртта – под знака на безсмъртния Херос.
Арийците винаги са тачили своите царе и херои, а не разни пророци и светци. Достоен за уважение е преди всичко онзи, който се бори за господството на рода с отговорност и саможертва, а не само с напътствия и пророчества. Наистина, жрецът отваря очите на царя за незримото, тъй като последният има твърде много задължения и не му остава време за пълноценен духовен живот. Но само царят има тежката дума, той взема съдбоносни решения, поемайки за тях цялата отговорност към нацията – той е самодържецът. Затова и най-блаженото място за покой на душите на мъртвите – слънчевият остров Туле или Валхала, е отредено за хероите и царете според арийските митологии.
След налагането на християнството, обаче, като водачи и будители на българския народ се утвърждават и много дейци на църквата – такива като Св. Климент Охридски, Св. Иван Рилски, Патриарх Евтимий Търновски, Отец Паисий Хилендарски и много други. Те са дали всичко от себе си за въздигането на българския род и ние дълбоко оценяваме тяхното родолюбиво дело.
Не бива да оставаме с впечатлението, че езичеството е било нещо постоянно и неизменно във времето. Напротив, в предхристиянските времена то също е претърпявало изменения, и по-точно деградация, за да бъде накрая изместено от егалитарните религии. А в началото е слънчевата духовна традиция, Слънцето и слънчевото поколение богове, олицетворяващи единството на силата и духа. Слънцето, като първообраз на царя-жрец. И ние се гордеем с нашите прадеди, древните българи, че до последно са пазили в сърцата си пламъка на слънчевата вяра.
За да се върнем към същността си, ние трябва да възстановим прекъснатата си връзка с природата, боговете и прадедите, поддържала жизнеността на нашия род през хилядолетията. Нашите богове никога няма да бъдат забравени. Те са живи в нашата кръв, и се явяват във вид на древни архетипни образи. Но за да осмислим цялостния житейски смисъл на езичеството, ще се наложи да възстановим това, което нашите средновековни предци забравиха – неговата идеология.
[1] Част от недовършено изложение върху езичеството и тангризма (бел. ред.)
lang lANG,MARSIN
Астрофизици твърдят че Земята е жива и и...
