THE MYTH OF THE CREATION
The history of the Creation, as described in the mythology of the Volga Bulgarians, is represented.
Какво е човекът? Къде е неговото начало? Такива въпроси са вълнували и вълнуват всеки разумен човек откакто cвят светува. Наравно с въпросите за същността и произхода на Вселената, човекът е най-сложният и противоречив феномен на Земята.
В човешкия вид се преплитат противоположности от всякакво естество и той представлява една многоизмерна съвкупност, съизмерима с Вселената. Съществуват множество определения за човека, всяко от които изяснява по някоя страна от неговото битие, съгласно убежденията на тези, които ги използват. За християнина човекът е грешник по рождение, за хуманиста – бог, а според известната българска поговорка: „Жив дявол“, ако разбира се, е сиромах човек. Според Аристотел човекът е обществено животно, според шеговитото определение на Дарвин „двуного животно, което пуши“… За културния деятел човекът е творческо същество, а за философа – един Господ знае какво…
Основното противоречие у човека следва от различното естество на двете съставки, от които той е изграден – материална и духовна. Оттам произтича и неговото несъвършенство. То може да бъде преодоляно само при спазването на определени правила, утвърдени чрез религията. Обръщайки се към Бога, човек постига себе си като личност, съизмерима с Него.
Нашите прадеди, хората от Древността са възприели Света преди всичко откъм духовната му страна. Те не са робували на материалните потребности, нито са делили действителността на профанна и духовна. Древните хора са свързвали всяка една страна от живота си с Духовното начало. Въпросът за несъвършенството на човека, породено от различното естество на материята и духа в него, е бил предмет на техните задълбочени разсъждения. Причината за това несъвършенство те са си обяснявали с мита за Сътворението и оттам са търсили пътя към неговото преодоляване чрез единението си с Твореца. Митове за сътворението на човека от Бога са имали всички народи, като този за Адам и Ева.
Митът за Сътворението е една волеизява на основния природен закон: Основанието в Себе си. Но за разлика от животните, човекът е надарен с разум, който му дава възможност да опознае своя Творец. Така при хората този закон е придобил своя завършен вид: Основание в Себе си и във Висшата същност, т.е. „Бъди Себе си, но се стреми и към нещо повече от това, което си!“ Затова нашите прадеди, отдавайки първостепенно значение на духовното начало у човека, са разглеждали произхода на човека отгоре, със самия Бог, a не от по-нисши жизнени форми, каквито са маймуните. Идеята за тази „еволюция на Духа“ е много ясно изказана в митологията на волжските българи, записана в „Сказание за дъщерята на Хана“: „В далечни времена, когато на Земята нямаше още хора, създаде Всевишният Тангра алпи-диви. Първо създал старшите алпи: Слънцето и Луната, и няма други. От старите алпи се родиха средните диви. На алпите им стана тясно и между тях възникнаха вражди.“ (Гл. I, 5–7) По-нататък се описва унищожителната война между алпите, на която Тангра е сложил край: „Тогава ги наказа Всевишният – направи така, че от последните диви да се раждат само смъртни хора. Така те се появиха на Земята.“ (Гл. I, 15.) Ето така древните българи са си обяснявали произхода на човека в най-общ план: от Върховния Бог – Тангра, през висшите алпи, към средните алпи, а от тях – към смъртните хора. В други митове представите за бога – Творец и Първия човек са слети в образа на Бога-Праотец, Всеобщия баща (Алфатер), какъвто е Один. Така се обединяват вярата в боговете и съзнанието за произхода – двата основни стълба на самосъзнанието, съставляващи най-висшата житейска програма на човека и неговото общество.
Ето така в първобългарския мит е съчетана вярата в божествения произход на човека с неговата предистория в животинското царство. С реалистичния си замисъл той се съгласува с най-достоверните научни схващания. Наистина човекът произхожда от животински предшественик, който не можем да наречем маймуна, тъй като той е бил нещо по-висше от маймуна, носейки в себе си заложбата да стане човек. Този човек се е развивал по законите на биологичната еволюция до един стадий, когато в него е протекло развитие от съвсем друго естество, в резултат на еволюцията на духа отгоре. Така преди около 30 000 години в Европа се е появил човек, наречен кроманьонец – първият бял човек. Този етап от еволюцията, довел до появата на разумния човек, е възпроизведен в мита за Алп Хърса, който е вложил в хората огнения си дъх и от него възниква човешката душа. Но още се казва, че душата е главното в човека. Следователно нашето истинско начало започва от одухотворяването на човека, а Алп Хърса е нашият Всеобщ Баща.
Митът от Сказанието обяснява несъвършенството на човека с това, че и Дяволът има пръст в неговото сътворение. Оттук произтича и борбата между божественото и дяволското начало вътре в човека и трагичната му съдба, определяща неравномерното развитие на неговото общество.
Човекът, разкъсван между стремежа към божественост и плътските страсти, подвластни на Дявола.
Първобългарският мит за Сътворението на човека не е единствен по своя замисъл. В митологията на древните шумери и маи също срещаме схващането, че първите хора, сътворени от боговете, са били отначало уродливи, а после подобрени.
И тук възниква уместният въпрос: Защо все пак в тези сродни митове първите хора са представени като уродливи и неблагородни създания? Не е ли това очевидно противоречие със Закона за основанието в Себе си и Висшата същност?
Така бидейки вярни на естествените си закони, хората в миналото са вярвали в божествения си произход и на никого през ум не му е минавало, че може да произхожда от маймуната, въпреки очевидното сродство на хората с животните.
Само днес, когато живеем в Калирги – Черната епоха, злото и безбожието са завладели съзнанието на повечето хора и такива маймунски теории, профанни от духовна гледна точка, се приемат с голямо обществено доверие.
Все пак, по своята биологична природа, ние хората действително принадлежим към животинското царство, а нашите анатомични белези недвусмислено посочват връзката ни с приматите. Еволюционната теория на Дарвин, подкрепена с доказателствата на палеозоологията изясни механизмма на Сътворението – то не е еднократно действие, а продължителен еволюционен процес, измерващ се в стотици милиони години. Възниква философският въпрос: как да съвместим знанията си по естествена история с мита за Сътворението, който също е естествена волеизява на нашата природа? Как да приемем едновременно, че човекът произхожда от животните и че е сътворен от Бога, по негов образ и подобие? Отговор на тези въпроси отново ни дава митът от Сказанието. Първите хора е родила Яребицата, а баща им е бил Алп Барс (Яребицата е тотемното животно на хуните, които съхранили Сказанието като устно предание и са го обогатили със свой родословен мит). Но те били уродливи. Тогава Шурале (Дяволът) обещал да ги направи красиви, с тайното желание да придобие власт над тях и чрез тях да завладее Света. Той наистина ги е направил красиви, като е използвал пръст и мед.
„Но първите хора били като животни. Тогава Тангра повелил на Алп Хърса да вложи в хората своя огнен дъх. Така у хората се е появила душата, а тя е безсмъртна, и е главното в човека. Господар на човешките души е Тангра, а Шурале е изгубил властта си над хората.“ (Гл. I, п. 32-35)
АЛХИМИЯТА НА ЖИВОТА
Божествените хора в никакъв случй не са мелези. Митът за произхода им от боговете само обяснява тяхната природа, съчетаваща едновременно качествата на боговете и на хората. Но в биологическо отношение те са една чиста раса в буквалния смисъл на думата. Доказателства за това са близкородствените бракове на египетските фараони, царете-инки и благородническите родове на гуанчите, коренните жители на Канарските острови. Както е известно, при повечето хора близкородствените бракове са вредни за потомството, тъй като те водят до понижаване на жизнеността и развитие на наследствени заболявания. Генетиката обяснява това със съчетаването на еднакви хромозоми, при което се изявяват рецесивни гени, носители на вредни мутации или пък неблагоприятни съчетания на гени, получени при расови смешения. Само при хора със здрави гени близкородствените бракове нямат отрицателни последствия за потомството. Древните египтяни са познавали този основен биологически закон и при тях близкородствените бракове са били забранени за простосмъртните хора, а разрешени единствено за фараоните.
Последните са се женели за сестрите си, тъй като само те са били равностойни на тях по божествения си произход. Това показва, че фараоните, царете-инки и благородниците – гуанчи действително са се явявали продължители на чистата богосътворена раса, която са продължавали в изначалната ѝ чистота чрез близкородствени бракове, а също чрез бракове с равностойни родове, каквито при гуанчите са били няколко.
Направените изводи показват, че в действителност отношението между богове и хора са много по-сложни, отколкото в повечето предания, където се говори, че от тях са се родили единствено великани. Като преосмислим тази опростена представа, ще получим следната картина: от боговете и смъртните хора са се родили хора с божествена природа, подобна на самите богове; така се обяснява появата на една изключително благородна раса, положила основите на световната цивилизация. От смесените бракове на божествените и смъртните хора са се родили великани. При тях са се изявили главно физическите качества на божествените им прадеди, но не и техните духовни заложби.
За да изясним истинския смисъл на останалите митове, необходимо е да изясним мястото на божествените хора в тях. Ключът към тази загадка е в Сказанието. Там се казва, че от висшите алпи са се родили средните алпи, които са се умножили и са започнали да воюват помежду си, поради стесняване на жизненото им пространство. Средните алпи са воювали с оръжието, изковано от Алп Хърса, а когато от тях и смъртните хора са се родили елбири, Алп Хърса и за тях е изковал от същото оръжие. Тези твърдения показват, че средните алпи и елбирите са съизмерими като действащи лица. Средните алпи са хора от божествен произход, за разлика от висшите алпи, които са самите богове. Но в повечето митологии тези две различни категории са обединени под общото понятие „богове“. Оттам произтича и обърканата представа, че уж боговете са били хора. Не боговете са били хора, а хората с божествена природа са считани за богове. Така и в откъса от споменатата халдейска книга се говори за богове и великани, но ние вече можем да се досетим, че става дума за същите средни алпи и елбири: „Хайк, един от най-влиятелните великани, се противопостави на онези, които искаха да повеляват на останалите великани и расата на боговете.“ Тук много ясно се подчертава, че тези богове са всъщност една човешка раса.
Наистина, има ли друг мит за Сътворението, който така правдиво да изяснява произхода на човека?
Чети Сказанието, твоята свещена книга, Българино, и вярвай в ненадминатата мъдрост на твоите прадеди! Тя ще те издигне на равнището на най-напредналите учени и на най-висшата наука.
Запомнил съм нещо, описано от великата изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол.
След като започнали да ги примамват с банани, за да ги снимат и наблюдават по-отблизо, забелязали следното. Като наближат хрнилката и видят, че е пълна, те не се нахвърлят в надпревара, а първо започват да се прегръщат с радостни възгласи. което много хора биха пропуснали.
И обратно. наблюдавал съм В ЧИСТ ВИД- запазен у юноша маниера на буйство у алфа-самеца при шимпанзетата - скачане върху високи предмети, крясък и удари по предметите. Без наблюденията на великата Гудол, това щеше да ми е необяснимо. Наистина, у ТОЯ юноша имаше и други маймунства ПОКРАЙ ЧОВЕШКОТО, което се проявяваше в други случяи...
