Активен и талантлив учен – изследовател в областта на зоологията и палеозоологията Иван Митев (1973–2008) проявява засилващо се с времето внимание към най-старата история на българите. То се поражда, както проличава от по-сетнешните му занимания още в студентски години. Интересът му се прелива в интензивни занимания на проучване на различни летописни свидетелства, надписи, легенди и други фолклорни следи, както и в запознаване с исторически изследвания и с трудове на народоведи. Особено силно внимание проявява към някои схващания, представени от Георги С. Раковски, към публикациите на Ганчо Ценов, Владимир Свинтила, Светлозар Попов, и преди всичко към изследванията на Петър Добрев, чиито възгледи се оказват най-близко до представите на Иван Митев на ранната история на българите. Запознава се и се влияе от трудовете на загиналия през Втората световна война философ Янко Янев. Не подминава и публикациите на Васил Златарски, Иван Дуйчев и други представители на академичната българска историческа наука.

Интересите на Иван Митев към българското минало намират проява в няколко направления. На първо място той се интересува от произхода на старите българите (първобългарите). Същевременно, в тяхната най-стара история открива впечатляващите го религиозно- митологически пластове. Трета насока на неговото внимание е по отношение на мястото на българите сред другите народи от древността.

Влечението на Иван Митев към историко-фолклорната проблематика се формира и от друга страна е неотделимо от някои основни тенденции на времето, в което той се развива като изследовател. Още от началото на 90-те години в българското общество се поражда масов, на моменти почти болезнен интерес към най ранната история на българите, появяват се многобройни, разнопосочни публикации по тази тематика, както и хипотези за произхода им. Формират се общности от изследователи (Петър Добрев, Васил Ат. Василев, Петър Чолов и др.) и съмишленици (около в. „Народен будител“, сп. „Авитохол“, сп. „Известия на Българска орда“, фондация „ТанграТанНакРа“ и др.).

Силното обществено внимание към първобългарската проблематика е израз на своеобразното преоткриване на българското минало; то е следствие от няколко паралелно протичащи процеси – на отхвърляне на някои постановки на официалната дотогавашна историография, на извеждане на премълчавани или намиращи се под своебразна забрана и забвение хипотези и публикации (на Димитър Д. Съсълов, Николай Станишев, Ганчо Ценов и пр.), както и на социалната и икономическа обстановка в страната, която изисква болезнена необходимост от ориентири, от опорни точни и от героични примери. Значителни по своя мащаб обществени среди намират такива заслужаващи внимание примери в едно възприето като героично, като славно, блестящо, минало.

Не би било пресилено, ако към обстановката, в която към първобългарското минало се обръщат най-различни личности се приложи една, макар и условна, аналогия с процесите в българското общество между двете световни войни.

Този засилен обществен интерес, включително проявявания от Иван Митев, среща неотзивчивост, неразбиране и противопоставяне от страна на някои представители на академични научни среди. Това, както и някои социални процеси спомага за оформяне на една своеобразна, опозиционна към някои тенденции на съвременността, контракултура. Тя, обратно на пренебрежението с което академичните среди я посрещат, се радва на силен интерес от страна на значителни по обхват обществени среди.

 

 

* * *

 

Още в първите си текстове Иван Митев показва значителни познания от областта на историята и митологията. Той прави един много специфичен, и с оглед на някои от основните тези на българската историческа наука по отношение на интересуваща го епоха, твърде смел прочит на миналото. В хода на този прочит той изгражда една цялостна своя система от представи, от основни акценти, които смята за най-характерни белези на развитието на първобългарите. Сред тях средищно място заемат темите за първобългарската религия, нравствени ценности, вярвания и добродетели. Подобно на някои интелектуалци, групирани в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ в. около организацията „Българска орда“ той достига до виждането за изключителното значение на първобългарските добродетели, намерили отражение в първобългарската митология и вярвания.

С подчертано възхищение и с най-висока оценка за тяхното съзидателно съдържание Иван Митев набелязва кръг от теми, считани за изконно български. В своите изследователски начинания той е воден от желание да вникне във вярванията и ценностната система на древните българи, да покаже тяхната уникалност, като същевременно акцентира на онези качества и специфики на тяхната представа и възприемане на света, които могат да имат актуално значение, като част от съвременен български мироглед. В неговите текстове проличава ясно стремежа да се открие не само самобитното в българското минало, а и да се изведат от него универсални, формирани преди хилядолетия ценности които да го направят актуална ценност и на съвременните българи. Такава е една от основните задачи, които Иван Митев следва в полето на първобългарското минало.

Историческите интереси на Иван Митев постепенно водят до специализирането му в проблематиката. Това се вижда, когато се сравнят различните редакции и доработки на текстовете му. Някои от тези текстове съдържат и опити да се формира сравнително цялостна система от знания за историята на първобългарите. С времето отделните му проучвания и интерпретации очертават контурите и на един амбициозен проект за нова интерпретация на съществуващите извори. Голямото внимание към източниците и към различните хипотези („теории“) свързани с ранната история на българите го насочват към проучване на различните схващания за произхода на първобългарите, за тяхната прародина, вярвания, обществено устройство и др. Особено внимание той отделя на проблемите, свързани с различните твърдения за произхода на древните българи. Неговият отговор на множеството, често напълно противоречащи се схващания, които са разпространени както сред историческата колегия, така и сред обществеността е разработването на т.нар. „кимерийско схващане“ за произхода на първобългарите. Разработва и няколко основни теми: за първобългарските вярвания и фолклор (тангризъм, шаманизъм, митове за герои),

Интересите на Иван Митев към миналото на България намират отражение и в неговата поезия. Приживе (2003 т.) той подготвя малка стихосбирка. В стихотворенията му има няколко основни теми: прабългарското начало като идеали и ценност; критика на кризисното, без идеали и ориентири настояще; акцент поставя върху героите от възрожденските национално-освободителни борби, националният въпрос с темата за Македония, жестоките резултати от мирните договори.

Изследователските му занимания го довеждат до разбирането за уникалния етнически облик на българите, до убеждението, че е необходимо едно подробно изследване и популяризиране на духовната култура на първобългарите и тяхната светогледна система. Нещо повече, както проличава от някои текстове Иван Митев разработва основни аспекти на един съвременен български светоглед, изцяло ориентиран към свързвани с древните българи вярвания и представи за света. Проличава също така неговото убеждение за възможността, елементи от първобългарската религия/митология и мироглед да се превърнат в мироглед, в начин на поведение за съвременните българи, да се създадат нови, идентифициращи ритуали на основа на първобългарските вярвания.

Като се отчита времето, в което Иван Митев живее, може да се допусне, че в този негов нарастващ интерес към митологията, вярванията и ритуалите на прабългарите се крие и едно своеобразно интелектуално бягство от окръжаващата социална и нравствено-етична действителност.

Много чувствителен към социалната неправда и идейната безпътица Иван Митев прави, в някои от своите разработки по отделни аспекти на първобългарската религия, мироглед и обществено устройство, отчетливи сравнения със съвремеността. Силно критичен е към липсата на идейни ориентири, на морални ценности и съзидателна вяра. Вълнува го възможността първобългарското идейно наследство и етични ценности да се превърнат в актуална възможност за обнова на обществото.

 

* * *

 

Иван Митев създава значителен брой текстове по проблеми на историята и митологията на първобългарите, както и по актуални светогледни теми. Това са студии, статии, есета и бележки. Една малка част от тях са публикувани в сборници от конференции и в отделни периодични издания – например във в. „Народен будител“, сп. „Авитохол“, „Наука и техника“ и др. (2000–2004 г.). Затова колко сериозно е гледал на тези свои занимания Иван Митев проличава от вниманието с което той подхожда към отделните си разработки, които допълва, редактира и обогатява. Свидетелство за това са и запазените различни варианти (редакции) на отделни текстове.

Така например една от програмните му статии „Първобългарите, наречени кимери (по следите на един забравен летопис)“, изнесена като доклад пред международната научна конференция „България в световната история и цивилизация – дух и култура“, Варна, ноември 2001 (публикувана в сборника на конференцията в 2002) е, редактирана, допълнена, разширена; включена е една сравнителна таблица за български и келтски и други понятия; увеличен е двойно броят на ползваните източници и техните цитирания; изложението е онагледено с няколко илюстрации (тази преработка е публикувана посмъртно, в 2102 г., в актите на ХV-та варненска конференция, проведена в 2010).

Творчеството му може да се обособи в няколко основни групи. Към първата се отнасят текстовете, които имат за задача да представят основни, вълнуващи го аспекти от първобългарско минало. В тях той проявява усет за обобщения както и силна критичност към българската историческа наука. Втората група обхваща текстове, посветени на отделни аспекти на първобългарското идейно наследство и преди всичко аспекти на вярванията и митологията. Това са предимно кратки по обем, някои от които есеистични работи. Трета група текстове са опити за формиране на нов български светоглед. Не трябва да се пропусне и малката на брой група от поетични произведения. Като трета група произведения могат да се разглеждат изявите на неговото литературно творчество: лириката.

Трябва да се отбележи, че част от материалите, публикувани в книгата са групирани тематично от самия Иван Митев, който е имал намерението да ги оформи като книги. В процеса на работа авторът е преработил отделни свои текстове, замислени първоначално като отделни статии (например „Първобългарите, наречени кимери“ са включени като част от „Българския Бабилон“). Запазени са различни варианти на текстове свързани с произхода на българите, с критика на публикацици по този въпрос, за жреческото съсловие и др. Също така трябва да се отбележи вниманието, което той отделя на илюстрациите към своите текстове. Много добър график, към някои от непубликуваните текстове той прави зарисовки – опити за портретни реконструкции на войн, жрец и др.

 

Книжовното наследство на Иван Митев го разкрива като всеотдаен, трудолюбив и настойчив в диренията си проучвател на прабългарско минало и като обществено ангажирана личност. За неговия изследователски подход на работа с извори и изследвания говори следния, споделян от него принцип: „За да се изгради едно научно издържано учение за произхода на българите без залитания към едностранчиви и взаимноизключващи се тези, необходимо е изчерпателно проучване на всички следи и хипотези, имащи отношение към произхода на българите…“

Текстовете му повдигат множество въпроси по отношение интерпретирането на миналото. Може само да се съжалява, че съдбата не е била благосклонна към автора и твърде рано прекъсва жизнения му път.

 

 

Николай Поппетров

Светла му памет на Иван Митев. Не е дочакал "на жизненото поприще средата". Не съм чел нищо от него, но от Петър Добрев съм чел и не съм се сетил за нито едно възражение.
От спомените ми за златното детство, през кризите на младостта и ученето, до зряла и презряла възраст, естествено ИЗПЪКВАТ най-дълбоките и най-мощни същности, които ОТЛИЧАВАТ българския СВЯТ от световете на познатите ми (горе-долу) народи.
Най-кратко и синтезирано, тия същности ми изглеждат, първо, дълбоките корени в тракийските ХИЛЯДОЛЕТИЯ с хармонията между хора от един етнос, животни и природа, второ, велико преселение НА ИЗТОК до Памир и Хиндокуш, през Черноморието, Каспието, Арал с Амударя и Сърдаря, където сме принудени да усвоим монголска държавна и военна организация, като запазваме родното земеделие, скотовъдство, занаяти и ЧОВЕЧНИЯ СИ ДУХ, трето, обратното преселение, при което всичко онаследено и придобито се изявява С ТАКАВА СИЛА, че славата на българското име не е НАПЪЛНО помръкнала ДО ДНЕС, след трагичното ЗАВРЪЩАНЕ в прародината...

Иван Митев в извършил много полезна за народа ни дейност, поезията му е пропита с българска история, много жалко че ни е напуснал преждевременно.

krumbelosvet, за разлика от твоето причтелче проф. Гиндев чиито познания за българската история се заключават единствено в многократъно гледане на филма за Аспарух създаден по сценарий хумореските на ДС ченгето Вера Мутафчиева ти си попрочел и няколко псевдо-сторически книжлета. Не мога да кажа че си глупав, но по коментарите ти си личи, че източниците ти за българска история са крайно ограничени. Петър Добрев не е историк, той е разказвач на басни, който много внимателно е придвижвал кариерата си около фалшификатите от Руска Академия 'Наук' представяйки българите като "лутащи се азиатски номади". Бих те посъветвал да се поограмотиш малко преди да коментираш, но очевиднои при теб вируса на болшевизма е нанесъл непоправими щети, което те обрича на незавидната съдба да прекараш остатъка от живота си в сянката на петолъчния догматизмъм и историческото невежество... за тоя радост ти едва ли някога ще осъзнаеш интелектуалната си дебилност.

russofil

Моля извинение от автора, но ме напада некъв аноним.
Аз не съм историк. Петър Добрев го издаваше бесният антиком и ру-фоб Станилов, издателят на "Анти". Едва ли е издавал слуга на Русия. Добрев доказва арийския произход на българите, това, че са имали укрепени градове и ефективно замаделие, справедливо устройство и леки данъци, което е привличало съседни народи в държавата им. Кви азиатски скитници? Добрев доказва, че "прабългарите" не са се отличавали от ДНЕШНИТЕ българи. Т.е. отпада "славянското море" поело шепата азиатци. Лъжеш, лъжеш анонимен.