Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2018 11:19 - БЪЛГАРСКИЯТ БАБИЛОН
Автор: drivanmitev1 Категория: История   
Прочетен: 577 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.08.2018 17:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
THE BULGARIAN BABYLON

The author outlines in detail the debatable problems on the origin of the Bulgarians. Some basic notions and contradictions in the academic science are represented, as well as the statements of some independent researchers. He accents on the notion of the Indo-Iranian origin of the ancient Bulgarians. Traced is the possible relation between the ancient Cimmerians and the ancient Bulgarians. Various anthropologic, ethnologic and paleographic evidences are used in order to support the basic assertions of the author. The presentation elucidates best the author’s statements on the Bulgarian ethnogenesis.

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Който не знае откъде идва,
също така не е наясно къде стои,
още по-малко пък, накъде отива.

Р. Д. Горслебен

За своите прадеди, така наречените „прабългари“, среднограмотният българин знае по няколко басни и нито една истина. Причината, поне за будните българи, е ясна – фалшификацията на родната ни история по времето на комунизма, пък и много преди това. Едно неизличимо петно върху народностната ни душа, наслоено от разни продажни лъжеучени, слуги на великите сили. Много приказки се изприказваха по адрес на фалшификаторите, много клетви се изрекоха срещу платените „историци“, които и днес поддържат омразната славянско-тюркска теория. Но намерихме ли през тези години сили в себе си да отхвърлим хомота на духовното робство, и да възстановим свещената връзка с прадедите във времето? Комай Петър Добрев си остана единственият, който издигна една издържана теза за произхода на българите, откривайки нови хоризонти към изучаването на българската древност. Следи от нашите прадеди се откриха даже и в древния Бабилон. Но за друг Бабилон ще говорим тук, и поводът за това съвсем не е радостен. През последните години много мераклии приеха благородното призвание да изследват древното българско минало, за да възстановят потъпканата историческа истина за Испериховите българи. Но за съжаление, повечето от тези „откриватели“ се оказаха едни фантазьори с развинтено въображение и декадентно мислене, незнаещи граница между историческата действителност и окултната фантастика. И все се пишат разобличители на лъжите в българската история, а съчиняват оше по-чудовишни такива. Народоизследователското дело е като търсенето на свещения Граал – нещо изключително примамливо, но и трудно постижимо. Един път, пълен с всевъзможни уловки и заблуди. В този смисъл народоизследователят е рицар, който търси Граала. Но както в мита за Крал Артур, мнозина рицари – народоизследователи се изгубиха по далечни земи и сигурно така и ще напуснат този свят, без да видят светлината на българския Граал. Да, мнозина избраха лесния път. Пришпориха конете си, без да се оглеждат за верни следи и унесени във вихъра на своите страсти, се озоваха в Централна Азия при тюркските племена, омаяни от техните чародеяния. Или пък, в плен на разни източни мистерии хвърчат нейде по Шамбала и Тенгри Кан въобразявайки си, че са открили българския Граал.
Че какво били българите: последователи на някаква едноименна религия (блъгарианство); степен на посвещение; богоизбран народ; водачи на другите народи; гурута или даже пришълци от космоса. Били сме „суперетнос“, в ОНД имало 40 български народа, а според измишльотините на Нурутдинов излиза, че половината земно кълбо е населено с българи (това ми напомня за един виц от Първата световна война, дето един сърбин видял сенегалец и възкликнал, че за пръв път вижда черен сърбин). Но не само това – българите говорели различни езици и изповядвали различни религии, имало българи християни, мюсюлмани, будисти, бахайци и юдаисти. Българи били основателите на повечето световни религии – Христос, Буда, Кришна, Заратустра (това пък ни напомня на мита за Бабилонската кула, дето Господ разбъркал езиците на нейните строители). А да не говорим за великите владетели и завоеватели – то излиза, че всички империи по света са основани от българи.
Още по-заплетен стои въпросът за древната българска религия. За името на върховния бог Тангра има стотици произволни тълкувания. Понеже доскоро Тангра беше единственото известно българско божество, домораслите „богослови“ побързаха да го обявят за единствения български бог. Все едно тангризмът бил монотеистична религия, а не езичество, защото почитането на много богове било проява на невежество. Наскоро, обаче, след публикуването на Сказанието за дъщерята на Хана станаха известни и останалите български богове. Въпреки това разни големи „посветени“ продължават да си пеят старата песен.
Бедата на тези хора е, че те съдят за същността на българската вяра от позицията на господствуващата днес представа за религия, те робуват на предразсъдъците на своето време, на тази епоха. А езичеството е нещо повече от религия. То не е частно понятие, отнасящо се за определен религиозен култ. Езичеството преди всичко е мироглед и учение за живота. Името Тангра няма кой знае какъв езотерически и енигматичен смисъл. Като знаем кои са родствените ни народи, ние уверено можем да го разтълкуваме с помощта на техните езици: Тандра – на памирски; Thunder – на английски от келтски; Donner – на германски. Всички тези думи одначават гръм, следователно Тангра е Богът – гръмовержец в изначалния смисъл на това име.
Друг недостатък на самодейните народоизследователи е липсата на расово съзнание, на разбирането за народа като раса, а не само като културна общност. Такива хора не правят разлика между творци и носители на култури, и приравняват народите, носители на общи културни и езикови успоредици с българите със самите българи.
По този критерий набързо обявиха халдеите и хиксосите за българи. А за тях е известно, че са семитски народи, т.е. те принадлежат към семитската, а не към арийската раса. Друг е въпрост, че те са носители на български културни и езикови заемки. Следователно тук става дума за културно влияние върху семитите от страна на българите, заселили се в Северна Месопотамия в началото на II хил. пр. Хр. според един летопис. Още по-древните шумери, живели в Месопотамия през ІІ хил. пр. Хр. също не са арийци, но и тях набързо ги побългариха поради общите им езикови успоредици с древните българи.
Напоследък ни занимават с проблемите на т.нар. „волжки българи“ – татари, башкири и чуваши, живеещи днес в земите на Волжка България. Те даже били нашият „по-голям брат“! Възможно е все пак там да са останали чисти българи от нашата кръв, но при толкова тюркски и татарски нашествия по тези земи и дума не може да става, че всички тези народи са наши братя. И в нашумялата напоследък история на волжките българи „Джагфар тарихи“ много малко неща съвпадат с известната българска история. Повечето владетели, за които се разказва там, носят съвсем чужди на българската традиция имена. И много други неща ни звучат чуждо и отдалечено от нас самите… Но все едно, всичко това било българско наследство.
Върхът на тези безобразия е обявяването на хазарите за българи. Нашите смъртни врагове, които унищожиха Старата Велика България. Ако поне малко бяха българи, те нямаше да съсипят царството на Кан Кубрат. А на всичко отгоре те приемат юдейската вяра и днес техните потомци съставляват около 90 процента от световното еврейство. Не, каквито и доказателства да привеждат за общия ни произход с хазарите, ние не сме едно. Не може един истински българин да приеме един напълно чужд закон и начин на живот.
Това са плодовете на декаданса, т.е. на упадъчното мислене в българските народоизследователски кръгове. Едно разтваряне на представата за българина като раса и народност, език и вяра, в безмерното етническо пространство. В съизмеримост със знаменателното за края на съвременната епоха (Калиюга) голямо разтваряне (Махапралая). В търсене на оригиналност ни поставят над другите народи. В стремежа си да възвеличат българския народ и цивилизация ни отдалечават от нашите родови корени и от родствените ни арийски народи. Вместо да изпишат вежди, вадят очи. Какво е това „богоизбран народ“, един-единствен бог, братя с хазарите? Че те направо евреи ни изкараха! А това не е празно опасение като имаме предвид, че на конференцията по българознание, проведена във Варна през ноември 2000 г. докторът на историческите науки (?!) Николай Панайотов обяви пред смаяната публика хвърчащата си теория за „енеолитната еврейска култура“ на Балканите. Нещо, което не фигурира и в най-старата еврейска история, записана в Библията. И съвсем справедливо този доклад бе посрещнат с освирквания от страна на присъстващите. Ето докъде води декадансът в народоизследователското дело. Без съмнение причините за него се коренят в липсата на приемствена традиция и ценностна система, като отправна точка в мирогледа и себепознанието. Но основната причина за упадъка на мирогледа са пораженията върху мисленето, причинени от марксизма и други егалитарни идеологии, към които също отнасяме християнството и либералната демокрация. Егалитарните идеологии, основани върху идеята за всеобщото равенство между хората. Доктрините, отричащи етнокултурната самоличност на народите. Модернистичните учения, владеещи съзнанието на западното общество, които поощряват смешение и превръщането на народите в сива безформена маса. Те са най-голямото зло на нашето време, те са средството за провеждане на духовен геноцид срещу етнокултурното човечество.
Гигантската схватка на XXI век ще се състои между егалитарните и антиегалитарните доктрини, между глобалисти и антиглобалисти, между интегристи и родолюбци. От изхода на тази решаваща схватка зависи просъществуването или гибелта на расите и народите. И който не е наясно с това основно противоречие на съвремието, той не ще бъде готов да посрещне предизвикателствата на бъдещето. Такива хора не могат да дадат вярна идея за спасението на българския род.
От омагьосания кръг на егалитарните доктрини не могат да се измъкнат и изследователите на най-дълбоката древност, на онези времена, в които такива доктрини изобщо ни са имали почва за развитие. Такива изследователи изпълват съчиненията си с егалитарна фразеология, и без да се усетят, стават слуги на глобалистите. Положението в България много ни напомня на мита за Бабилонската кула. Все едно, че някакъв зъл бог е разбъркал езиците на повечето изследователи и те говорат несвързани неща. Но те объркват и будните българи, които желаят да прочетат нещо по-различно от отдавна втръсналите им академични трудове за миналото на българите. Кои са тези изследователи – имена няма да споменаваме. Не съм махленска клюкарка да обсъждам възгледите им – те сами ще се познаят като прочетат моето програмно съчинение. Аз искрено им желая да се опомнят, за да бъдат полезни за народното дело.
Като дамоклев меч виси над нас въпросът: как да се освободим от прокобата на егалитарните доктрини? От жизненоважно значение е да сме нормален народ и да се стремим към първенство межди нормалните народи. Това е да знаем своя Род и Език, да тачим своя Закон, Богове и Прадеди, да ценим своите народностни традиции, но и да зачитаме чуждите такива. Всичко друго е гибелно за българския род! Всичко друго ни отпраща към ненормалните народи, които се смятат за богоизбрани, вярват в един жесток и тираничен бог, и отричат достойнствата на другите народи, които определят като добитък.
Всяко отрицание на расата като биологическо основание на народа е проява на егалитаризъм.
Всяко разтваряне на понятията за език, вяра и народност е проява на егалитаризъм.
Всяка претенция за изключителност и богоизбраност води до погазване на етнокултурната самоличност на другите народи, следователно е проява на егалитаризъм.

Пътят на достоверните знания е трънлив и труден. Той минава през дългогодишни и систематични проучвания. Всяка стъпка по него се защитава с аргументи и доказателства. Всичко това изисква самообладание и търпение. Но и това е крайно недостатъчно за онзи, който е поел по пътя към духовното съкровище на рода – родовото наследство. По своята святост и чудодейна сила то е съизмеримо със Свещения Граал, а може би е и самият Граал. Граалът – златната чашата на безсмъртието, от която блаженият Сива пие а-мрита на Бял Дунав и на хладните горски извори, по една българска народна песен. Символът на чистата кръв – достоен за онези, в когото е запазена чиста кръвта на прадедите. Такива хора са призвани да отключат генетическата си памет, за да разчетат духовно-расовата предопределеност на своя род. За това не е необходимо човек да е кой знае какъв учен, но той трябва да познава света чрез сърцето си, да има духовна визия за това, което е. Това поетът Теодор Траянов го изказва в стихотворен вид, в знаменитото си стихотворение „Видението на пророка“:

Изправен върху раменете Н
а своя коронован Дух
Излях кръвта си от сърцето
И глас на херувим дочух.


Такива бяха легендарните български поети – Христо Ботев и Теодор Траянов. Чрез сърцата си те достигаха българския Граал и усещаха много по-вярно същината на Болг-Ариите, отколкото титулуваните „учени“, съчинители на отровителски теории – будалащини – както ги именуваше самият Ботев. Такова е призванието на народния будител – да издигне високо Граала на своя род, за да осветява пътя му за столетия и хилядолетия напред.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drivanmitev1
Категория: История
Прочетен: 39983
Постинги: 102
Коментари: 15
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031