Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08 14:30 - ЗА БЪЛГАРО-УКРАИНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Автор: drivanmitev1 Категория: История   
Прочетен: 282 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 10.08 23:42


 ЗА БЪЛГАРО-УКРАИНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Author describes emotionally his visits in the Ukraine, worship of historic monuments, investigation of common past of both peoples and close friendship relations with adherents.

През лятото на 2005 г. прекарах две незабравими седмици в Украйна – в поклонение на исторически и свещени места и в срещи с мои приятели от украинските културно-патриотични среди – родновери (езичници) и казаци. От 21 до 25 август гостувах на полтавската община на обединението на украинските родновери. В продължение на 5 дни разглеждах забележителностите на Полтава, както и някои исторически места в Полтавска област, свързани с миналото на българи и украинци.

Ние, българите, и украинците сме близкородствени народи – не само като славяни, но и като потомци на древните арийски народи, живели в земите на Украйна – според предисторията на Киевска Рус в VIII век сл. Хр. в тези земи се е разпростряла Старата Велика България.

Последният владетел на Стара Велика България Кан Кубрат (царувал 615–665 г.) основал днешна България, намира смъртта си в неравна битка с хазарите в земите на р. Днепър, а недалеч от остров Хортица е загинал княз Светослав Храбри, най-велик владетел в Киевска Рус, също в бой с хазарите. С което е обединил силите на руси и българи в защита на родната вяра.

На 23 август проведохме поклонение на гроба на Кaн Кубрат до Малая Перешчепина. Там е поставена черна надгробна плоча със знак IYI – свещен символ на българите… С приповдигнато настроение произнесохме наздравица в памет на живота и делото на нашите прадеди и за пребъдването на нашия славянски и арийски Род.

 image

 

Пред гроба на кан Кубрат до с. Малая Перешчепина

 

 

Аз и моите съратници, повечето от Полтавска област, същия ден се отправихме бодро през степта за поклонението на арийските кур­гани до Кременчуг – скитски и по-ранни вероятно кимерийски погре­бения, най-ранните от II хилядолетие пр. Хр. Аз произнесох знаменателните слова на Зографската история за времето на могъществото и възхода на нашите прадеди, кимерите преди 4000 години.

Това незабравимо лято е изпълнено с познавателни и поклоннически прояви из цяла Украйна. Посетихме свещените места на нашите прадеди, проведохме богослужения и се свързахме с много наши съмишленици.

С любезното съдействие на директора на историческия резерват Александър Александрович (град Ямпил) посетихме Бушанското светилище, което удивително напомня за нашия Мадарски конник – същата скала пясъчник, стил на изображение и бразди от изострянето на скалата – до подробности. Посетих това място, любувайки се на просторните хълмисти поля околовръст – също като моето родно Лудогорие.

Следващото забележително място от моето пътуване бе остров Хортица, където са открити две забележителни кръгови светилища. Едното е реставрирано като действащо, като всяка неделя се извършва езическо богослужение. На Казашкия фестивал се събират казаци и гости, съпричастни към казачеството, изобщо, родолюбци. Зарадвах се да се видя със старите си бойни другари, както и да се запозная с нови. Разпяхме любимите казашки песни.

След митарстването по казашките сборища, аз се присъединих на 1 август 2008 г. към поклонническата екскурзия до Каменната могила. В комфортни автобуси се събра харизматична група от украински родолюбци, дейци на школата за казашки бойни изкуства „Спас”, Запорожка езическа община, студенти и преподаватели от международната академия за персонално управление – Киев. Присъстваха също казашката школа „Буза“ от Русия и гости от Западна Европа. И аз сред групата украински родновери се почувствах част от този безкраен поток на Вечното завръщане към изначалното съвършенство на слънцеликите ни праотци.

image


Богослужение с родновери

 

На 17 август, 2008 г. на празника Спас (урожай) проведохме богослужение в Гелон – легендарния град на царските скити. За празника издигнах висока клада и направих макет на меч – мечът на Арес, богът на войната на скитите, също праотец на древните руси. В късния следобед, пременени в жречески одежди, се настроихме към тържествената церемония. Ние, жреците, предизвикахме интереса на хората със своите удивителни одежди, талисмани и атрибути. Аз произнесох слово за възраждането на духа на нашите кимерийско-скитски прадеди, което предизвика възторжени аплодисменти.

 image

Авторът на гроба на Кубрат

 

Един друг, този път български празник, отново ни събра на свещената полтовска земя – съборът-поклонение на българската общност в Украйна, на гроба на Кан Кубрат до с. Малая Перешчепина. Събитието започна с празничен концерт вечерта в двора на местното училище – нашият любезен домакин от украинска страна. Изобщо колективът на перешчепинското училище показа изключителна гостоприемност, както и образцовото си равнище. Произнесоха се приветствия за българо-украинската дружба и взаимното опознаване на нашите корени, което по стечение на съдбата се случва в Перешчепина. В този дух аз се изказах за своя поход по пътищата на прадедите – единствен от българските гости на украински език.

Моите приятелски отношения с украинските родолюбци-родновери датират назад в миналото, включително и в настоящата 2008 г. като ежегодно посещавах любимата за мен Украйна, срещайки се с моите близки и сърдечни приятели.

Интересът ни към нашия общ произход и минало ни свързва мене, жрецът Шегор Расате, и Галина Лозко-Волхвина Зореслава. Всичко това е подробно описано в книгата ѝ „Пробуждена“, издадена през 2006 г. В тази книга тя описва много подробно нашето минало, общ произход, нашата българска държава, споменава много наши народоизследователи, като философа д-р Янко Янев, д-р Найден Шейтанов, расолога Кирил Христов, поета-символист Теодор Траянов, етнопсихолога Константин Гълъбов. Нейното ценностно отношение към мен е отразено подробно в книгата на стр. 18 със снимка, където сме двама с нея в Киев, в 2004 г.

Същите сърдечни и приятелски отношения и близки по научни познания имаме и с известния учен Павел Тулаев.

image

Често пътувам до Украйна, за да се срещна с моите близки приятели – обединени родновери на Украйна, и за завръщане при корените – не като историческо изследване, а като духовност и начин на живот. Ние се възхищаваме от делата на славните ни прадеди.

Текстът е подписан с името д-р Иван Митев




Гласувай:
1
0



1. barin - Здравей, drivanmitev1. Мисля, че ...
10.08 19:00
Здравей, drivanmitev1. Мисля, че във времето назад българо-украинските отношения не са били гладки. Ако се има предвид Волжка България- срещу Киевска Рус( Украйна е неин наследник) сме воювали горе долу толкова пъти, колкото нашата Дунавска България срещу Византия. Обяснимо е: двете държави са били съседни, приели са различна религия). Още за българо-украинските отношения през вековете:
barin.blog/history/2015/06/09/voljka-bylgariia-sreshtu-kievska-rus.1367669.
Може да видиш моето виждане по темата, освен коментара.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: drivanmitev1
Категория: История
Прочетен: 1383
Постинги: 9
Коментари: 4
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031